Categories
Имиграция Народ

Сънародници. Съ-Народници.

Сънародници са тези, които са с(ъс) народа.
Заедно.
На едно място с народа, тялом и духом.

А не тези, които са далеч от народа, по чужбините.

Те нямат право да се наричат сънародници.
Те не са с народа.

Те са изключително и само със себе си, отдадени на егоистичните си желания и стремежи.

За пари и комфорт.

Паразитичен придатък към чуждия народ, към който са се вкопчили.
Неканени гости.
Не по-различни от бежанците, заляли Европа.

Това е накратко за тези, които са зарязали народа си да се оправя сам, оправяйки преди всичко себе си.

За дълбоко съжаление на останалите тук.

Categories
Имиграция

За избягалите от България

Всичките избягали сте по чужбините само и единствено защото сте повярвали на лъжите им, че сте бедни, глупави, неспособни, второсортни.

В края на 80-те западът гордо заявяваше, че са ни победили в Студената война, тоест Третата световна. Войната на идеологии, пропагандистската.

И те победиха красиво, като ни внушиха, че ни е гадно с това, което имаме тук, а при тях е хубаво.

Те победиха като ни настроиха да разрушим отвътре цялото добре работещо стопанство, което градихме в продължение на десетки години.

И ние го направихме. С любезното съдействие на предателят Михаил Горбачов.

Някои даже се гордееха с това. И до ден днешен все още някои, дълбоко спящи, се гордеят!

Докъде може да стигне самозаблудата…

Това беше зъл, но гениален план.

Гениално изпълнен, според мен.

Да победиш противника със собствените му убеждения и средства.

Показващ до каква степен един народ може да спи и да приема злото като добро.

Защото изгубилите Студената война (нашите източноевропейски страни) така и не успяхме да бъдем критични към „прекрасното“, което се опиваха да ни внедрят. Да видим троянският кон зад лъскавата упаковка.

Така и не намерихме смелост да си признаем поражението.

Замазахме го с розовите приказки за демоНкрацията и безкрайните възможности, които ей сега ще се изсипят от небето.

И да, изсипаха се. Ама не за нас, а за тях – всички възможности да ни тъпчат, мачкат и експлоатират. Което е нормално за победителя. Така се държат военните победители. И не само с нас, а с всички победени. Цяла източна Европа++.

Обаче след 30 години самозалъгване е вече ред да наречем нещата с истинските им имена, а те са такива, че западът спечели, ние загубихме, поробването бе в красива упаковка, а дезертиралите сте избягали за пари и комфорт.

Такава е грозната истина. Харесва ли ни или не, това няма значение. Тя е такава и всичко я доказва.

И нищо лошо няма в това да загубиш и да избягаш. Животът е низ от победи и поражения.

Лошото е в това, че десетки години се самозалъгваш, че не си загубил, а спечелил, а победителя не те е победил/поробил, а ти е дал даром всичкото добро на света.

Мда, затова в „процъвтяваща България“ всички сме на това дередже…

30 години безкрайни, безпардонни, грандиозни лъжи!

И разруха, разруха, разруха…

Заради която вие, избягалите, сте все още там.

На топло, сито и комфортно.

А ние някакси я караме.

Тук, в Колонизирана Територия България.

Не бива като едни петгодишни деца да вярвате на всичко, което ви внушават. Това е нормално за деца, ама не е нормално за хора на по 25-35-45-55-65++ години. На такава възраст си е чист инфантилизъм.

Затова,

Уважаеми деца в тела на възрастни,

Събудете се!

Само събудилият се има шанс да се оправи.

И да порастне.

Спящият – не.

Очакваме ви у дома!


Categories
Имиграция

„Имам си своите причини да избягам от България“

Относно „своите причини“ някой да избяга от България.

Тук пада най-големият смях. Всички избягали са с толкова различни един от друг причини, че в крайна сметка, след дълго и обширно изследване винаги става ясно, че главният въпросът не е Защо?, а Колко?

Колко си я втасал тук в България, вярвайки на западняшките лъжи?

Колко си им задлъжнял?

На колко си се оценил за продаване?

Колко време смяташ да се продаваш на окопаторите?

Колко?

А въпросът Защо? е винаги с отговор – За пари!

Изследвам явлението от 2001 насам, почти вече 20 години.

Нищо ново за 20 години не съм видял на този фронт.

Само хленчене за пари и бягство в името на парите.

Ах, да. Щях да забравя. И комфорт.

На запад е комфортно, затова избягалите са там. Тоест, следствието от парите и другата форма на егоизма.

Може би няма лошо да отидеш да си върнеш поне малко от това, което считаш, че те тук са ти взели.

Лошото е да ти стане навик, цел и смисъл на живота.

Да крадеш от крадеца.

Да забравиш защо си отишъл и да се пуснеш по течението.

Да се продаваш за пари.

Чиста проституция.

На чужд терен.